Това да бъдеш малък

Както всеки нормален тинейджър аз искам да стоя навън до късно, но разбира се моята майка не може да бъде като нормалните самотни майки на тинейджъри. Дори през лятото ме пуска най-късно до 21:00 ... 21:30 прекосили. А точно през лятото е горещо и всички излизат късно, когато е отхладняло. А това в някои дни означава 20:30-21:00 , което пък на свой ред означава, че аз не мога да излезна.
    За това по цели седмици лентяйствам и се чудя какво да правя. Не мога да разбера как майка ми очаква в тази възраст да имам желание да домакинствам.
    Повечето тинейджъри нямат проблем с това да се карат с техните, но в това отношение аз не съм като нормалните тинейджъри. Винаги, когато се скараме, е защото аз без да искам съм направила нещо или съм мислела, че правя добро, но се оказва, че е лошо. Каквото и да направя, имам чувството, че тя нарочно търси лошото в него. Когато се скараме, в първия момент си защитавам мнението, но след няколко минути започвам да се съгласявам с всичко казано от нея. Толкова пъти съм се сдържала да й кажа толкова много неща, защото ако й кажа нещо, тя започва да ми се сърди и аз се чувствам гадно.
    Понякога, когато нямам какво да правя, просто се взирам в зеленината през прозореца. Тя има смисъл за живота. Фотосинтезирайки, дава кислорода, който дишаме.За момента аз не правя нищо. Не знам как да осмисля дните си.