Хората на трамвайната спирка

    Седя си на спирката на трамвая и наблюдавам хората. Всеки от тях си има история. Всеки е направил нещо, което иска да скрие от света. Виждам толкова много лица.
    Виждам един мъж с бяла риза, костюм, вратовръзка, куфарче. Решавам, че той е по-заможен, работи на хубаво място, добре платена работа ... може би в банка.
    След това виждам една много елегантна дама с официална рокля. Може би е брокер на недвижими имоти или пък адвокат.
    Виждам едно хипи ... той може би има родители някъде там, но не се интересува от това, че те не са съгласни с вида му, искат да му дадат пари да се облече прилично, да се подстриже, да се изкъпе. Но на него така си му е добре, защото той усеща свободата. Истина е, че има дни, в които не е куснал нищичко, но той е спокоен. Няма за какво да се притеснява. Не плаща наем, няма кредит, не се страхува толкова за храната, защото той е сам и няма за кого да се притеснява ... той усеща свободата. Истинската свобода.
    Виждам една тинейджърка ... на около 15, но заради всички гримове лицето й е толкова състарено, че изглежда на 25. Облечена е в много къса пола, оскъдно потниче, обувки на висок ток, малка чантичка и огромна прическа. Най-вероятно родителите й са някакви богаташи, а тя е разглезена кифла.
    Виждам един циганин (поредният) с детето си, отива да проси. Докато жена му е на пазар, за да вземе нещо за ядене.
    Виждам работничка на "Чистота", която се прибира от работа още в гащеризона си.
    И накрая сред цялата тълпа ... виждам една жена, която не е зле облечена, но аз не знам, че тези дрехи са й от преди 20 години, не знам, че тя няма един лев, да купи хляб, да нахрани двете си деца, камо ли да си плати наема. Не знам, че мъжът й е някъде в чужбина ужким, за да работи и че той е трябвало вчера да й прати пари, но той не го е направил. Успява да нахрани децата си, защото има една невероятна приятелка, която щом разбира, че не са вечеряли, отива и й занася половин хляб и лютеница.
    Аз не съм от най-заможните семейства, но на масата ми винаги е имало салата, сирене, маслини, хляб и някаква манджа, за да вечеряме. Но имам близък човек, който е в това ужасно положение. Защото ситият на гладния не вярва. Богаташите не могат да разберат какво е да нямаш хляб, да си лягаш гладен. Положението в България (и не само) става все по-лошо, защото бедните получават все по-малко пари и дават все повече, а богатите получават все повече и дават все по-малко. Ножицата между бедните и богатите се разтваря все повече. Вече няма средно положение. И на всичкото отгоре по-заможните се смятат за нещо повече от останалите. А не са, всички сме хора и накрая всички отиваме на едно място - под земята. Положението на много семейства е тежко и трябва всеки да го разбере. Надявам се нещата в най-скоро време да тръгнат в една по-добра посока.

Стефан, който си мислеше, че разбира жените

    Казвам се Стефан, на 20 години съм, уча в университет във Виена. Всъщност вече не. Напуснах го и се върнах в България. Във Виена не ми хареса. Хората са много студени, а и ... Не започнах да ви разказвам за това. Както и да е.
    Беше вече август и както всички студенти и ученици аз и сестра ми обикновено спахме до към 15:30.
    Но днес както и предните няколко дни се събудих към 13 :30 от звъненето на телефона ми. Разбира се и сестра ми се събуди, но опита да игнорира разговора ми и отново да заспи ( не беше лесна задача и тя не се справи блестящо). Леглата ни бяха така сложени, че спяхме глава до глава.
    Беше моя приятелка. Имаше проблеми с гаджето, който за мен беше жена и то в перманентен цикъл. Както винаги той много се филмираше и правеше големи драми. Дълго време говорихме. За 13-те си години сестра ми беше изключително съобразителна - излезна от стаята и започна да се оправя за ставане и да минава по трасето, както ние му казваме и ме остави да си говоря спокойно.
    В последно време непрекъснато общувах с момичета ... иронията е, че аз самият си нямах гадже в момента. Мислех си, че ги разбирам и знам повече за женската психика и анатомия от колкото за мъжката. Тъй като баща ми винаги беше на работа и имаше дни, през които не се прибираше, а в крайна сметка ни и напусна. Непрекъснато обяснявах на майка ми и сестра ми как ги разбирам и т.н.
    Един ден след поредното ми обяснение майка ми просто ми каза: "Мисли каквото желаеш, но знай, че никога няма да навлезеш толкова дълбоко в едно женско сърце, колкото си мислиш, че би могъл."
    От тогава вече не съм на същото мнение за женското мислене.

Старият клас

Гледаш няколко клипчета с приятелите ти от стария ти клас и си спомняш всичко преживяно за 7-те години, през които сте били заедно. Всичко през, което сте минали, всички глупости, които сте правили заедно, всички подсказки и преписвания - я на контролни, я на някое домашно, всички задружно провалени часове, всички госпожи избягали от часа, всички пъти, когато целият клас е бягал от час, защото на никой не му се е седяло в часа и никой не е искал някой да получи неизвинено отсъствие заради това. Спомените преливат в главатата ти, а сълзите изведнъж бликват от очите ти. Знаеш, че повече никога няма да имаш учебен час в този клас. Този клас никога вече няма да го има. Няма да има и никой друг като него. Всички ще останат завинаги в сърцето ти. Някой няма да видиш никога повече, други ще срещаш почти всеки ден, но никога няма да сте целия клас отново заедно по цял ден, препускайки през часовете и междучасията. Ще имаш нов клас, който ще запълни празнината, но никога няма да е същото, никога повече няма да има 7a ... не и този 7А, който познаваш.
    Това е за теб мой любим клас ... винаги ще си в сърцето ми! 7А 4ever

За безсънието и несподелената любов

    Лежиш в леглото в 2:48, чудейки се кога ще заспиш. Чуваш брат ти да псува на висок глас от кухнята, играейки поредната игра на League of Legends. Мислиш си дали той не е причината за безсънието ти последните няколко седмици, дали причината е в лятната жега или просто ставането в 15:30 нe помага за ранното заспиване вечер. Сещаш се за легендата, която гласи, че ако не можеш да заспиш, значи си буден в съня на някой друг. Това те подсеща за твоят някой -  човекът, когото обичаш. Дали той не те сънува и какво изобщо прави в момента. Дали пък не е буден, мислейки за теб или разцъквайки някоя компютърна игра, а защо не и сваляйки някоя мацка във фейсбук. Защо изобщо мислиш за него, като знаеш, че той не го прави, а вместо това не се опиташ да заспиш. Отговори си на въпроса още, когато се сети за него: "твоят някой -  човекът, когото обичаш".
    В 3:05 седиш надвесен над телефона, пишейки поредния блог, притеснявайки се майка ти да не се събуди, да реши да дойде да те провери и да те завари в това положение.В 3:09 усещаш, че косата ти ти запарва на врата и я вдигаш на висок небрежен кок. На следващия ден, когато я пуснеш, тя ще бъде толкова бухнала и смешна, че ще те е срам да излезеш навън така и отново ще я вържеш.
    В 3:12 продължаваш да пишеш за него, знаейки, че едва ли той някога ще го направи. Всичко, което правиш те навежда на мисълта за него: "Дали той ще те хареса така?", "Дали той прави подобни неща?" или "Какво прави в момента?". А той даже не се сеща, че съществуваш, докато не те види на улицата или в училище.
    В 3:16 вече ръцете те болят от държането на телефона, а очите ти са изтощени от ярката светлина на устройството в ръцете ти сред тъмнината в стаята. Предполагаш, че това ще помогне да заспиш. Изключваш телефона и заспиваш.
    На следващия ден осъзнаваш, че проблема е в късното ставане и няма никаква легенда, но ти все пак продължаваш да ставаш по същото време и да мислиш за него.