Седя си на спирката на трамвая и наблюдавам хората. Всеки от тях си има история. Всеки е направил нещо, което иска да скрие от света. Виждам толкова много лица.
Виждам един мъж с бяла риза, костюм, вратовръзка, куфарче. Решавам, че той е по-заможен, работи на хубаво място, добре платена работа ... може би в банка.
След това виждам една много елегантна дама с официална рокля. Може би е брокер на недвижими имоти или пък адвокат.
Виждам едно хипи ... той може би има родители някъде там, но не се интересува от това, че те не са съгласни с вида му, искат да му дадат пари да се облече прилично, да се подстриже, да се изкъпе. Но на него така си му е добре, защото той усеща свободата. Истина е, че има дни, в които не е куснал нищичко, но той е спокоен. Няма за какво да се притеснява. Не плаща наем, няма кредит, не се страхува толкова за храната, защото той е сам и няма за кого да се притеснява ... той усеща свободата. Истинската свобода.
Виждам една тинейджърка ... на около 15, но заради всички гримове лицето й е толкова състарено, че изглежда на 25. Облечена е в много къса пола, оскъдно потниче, обувки на висок ток, малка чантичка и огромна прическа. Най-вероятно родителите й са някакви богаташи, а тя е разглезена кифла.
Виждам един циганин (поредният) с детето си, отива да проси. Докато жена му е на пазар, за да вземе нещо за ядене.
Виждам работничка на "Чистота", която се прибира от работа още в гащеризона си.
И накрая сред цялата тълпа ... виждам една жена, която не е зле облечена, но аз не знам, че тези дрехи са й от преди 20 години, не знам, че тя няма един лев, да купи хляб, да нахрани двете си деца, камо ли да си плати наема. Не знам, че мъжът й е някъде в чужбина ужким, за да работи и че той е трябвало вчера да й прати пари, но той не го е направил. Успява да нахрани децата си, защото има една невероятна приятелка, която щом разбира, че не са вечеряли, отива и й занася половин хляб и лютеница.
Аз не съм от най-заможните семейства, но на масата ми винаги е имало салата, сирене, маслини, хляб и някаква манджа, за да вечеряме. Но имам близък човек, който е в това ужасно положение. Защото ситият на гладния не вярва. Богаташите не могат да разберат какво е да нямаш хляб, да си лягаш гладен. Положението в България (и не само) става все по-лошо, защото бедните получават все по-малко пари и дават все повече, а богатите получават все повече и дават все по-малко. Ножицата между бедните и богатите се разтваря все повече. Вече няма средно положение. И на всичкото отгоре по-заможните се смятат за нещо повече от останалите. А не са, всички сме хора и накрая всички отиваме на едно място - под земята. Положението на много семейства е тежко и трябва всеки да го разбере. Надявам се нещата в най-скоро време да тръгнат в една по-добра посока.
Виждам един мъж с бяла риза, костюм, вратовръзка, куфарче. Решавам, че той е по-заможен, работи на хубаво място, добре платена работа ... може би в банка.
След това виждам една много елегантна дама с официална рокля. Може би е брокер на недвижими имоти или пък адвокат.
Виждам едно хипи ... той може би има родители някъде там, но не се интересува от това, че те не са съгласни с вида му, искат да му дадат пари да се облече прилично, да се подстриже, да се изкъпе. Но на него така си му е добре, защото той усеща свободата. Истина е, че има дни, в които не е куснал нищичко, но той е спокоен. Няма за какво да се притеснява. Не плаща наем, няма кредит, не се страхува толкова за храната, защото той е сам и няма за кого да се притеснява ... той усеща свободата. Истинската свобода.
Виждам една тинейджърка ... на около 15, но заради всички гримове лицето й е толкова състарено, че изглежда на 25. Облечена е в много къса пола, оскъдно потниче, обувки на висок ток, малка чантичка и огромна прическа. Най-вероятно родителите й са някакви богаташи, а тя е разглезена кифла.
Виждам един циганин (поредният) с детето си, отива да проси. Докато жена му е на пазар, за да вземе нещо за ядене.
Виждам работничка на "Чистота", която се прибира от работа още в гащеризона си.
И накрая сред цялата тълпа ... виждам една жена, която не е зле облечена, но аз не знам, че тези дрехи са й от преди 20 години, не знам, че тя няма един лев, да купи хляб, да нахрани двете си деца, камо ли да си плати наема. Не знам, че мъжът й е някъде в чужбина ужким, за да работи и че той е трябвало вчера да й прати пари, но той не го е направил. Успява да нахрани децата си, защото има една невероятна приятелка, която щом разбира, че не са вечеряли, отива и й занася половин хляб и лютеница.
Аз не съм от най-заможните семейства, но на масата ми винаги е имало салата, сирене, маслини, хляб и някаква манджа, за да вечеряме. Но имам близък човек, който е в това ужасно положение. Защото ситият на гладния не вярва. Богаташите не могат да разберат какво е да нямаш хляб, да си лягаш гладен. Положението в България (и не само) става все по-лошо, защото бедните получават все по-малко пари и дават все повече, а богатите получават все повече и дават все по-малко. Ножицата между бедните и богатите се разтваря все повече. Вече няма средно положение. И на всичкото отгоре по-заможните се смятат за нещо повече от останалите. А не са, всички сме хора и накрая всички отиваме на едно място - под земята. Положението на много семейства е тежко и трябва всеки да го разбере. Надявам се нещата в най-скоро време да тръгнат в една по-добра посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар