Казвам се Стефан, на 20 години съм, уча в университет във Виена. Всъщност вече не. Напуснах го и се върнах в България. Във Виена не ми хареса. Хората са много студени, а и ... Не започнах да ви разказвам за това. Както и да е.
Беше вече август и както всички студенти и ученици аз и сестра ми обикновено спахме до към 15:30.
Но днес както и предните няколко дни се събудих към 13 :30 от звъненето на телефона ми. Разбира се и сестра ми се събуди, но опита да игнорира разговора ми и отново да заспи ( не беше лесна задача и тя не се справи блестящо). Леглата ни бяха така сложени, че спяхме глава до глава.
Беше моя приятелка. Имаше проблеми с гаджето, който за мен беше жена и то в перманентен цикъл. Както винаги той много се филмираше и правеше големи драми. Дълго време говорихме. За 13-те си години сестра ми беше изключително съобразителна - излезна от стаята и започна да се оправя за ставане и да минава по трасето, както ние му казваме и ме остави да си говоря спокойно.
В последно време непрекъснато общувах с момичета ... иронията е, че аз самият си нямах гадже в момента. Мислех си, че ги разбирам и знам повече за женската психика и анатомия от колкото за мъжката. Тъй като баща ми винаги беше на работа и имаше дни, през които не се прибираше, а в крайна сметка ни и напусна. Непрекъснато обяснявах на майка ми и сестра ми как ги разбирам и т.н.
Един ден след поредното ми обяснение майка ми просто ми каза: "Мисли каквото желаеш, но знай, че никога няма да навлезеш толкова дълбоко в едно женско сърце, колкото си мислиш, че би могъл."
От тогава вече не съм на същото мнение за женското мислене.
Беше вече август и както всички студенти и ученици аз и сестра ми обикновено спахме до към 15:30.
Но днес както и предните няколко дни се събудих към 13 :30 от звъненето на телефона ми. Разбира се и сестра ми се събуди, но опита да игнорира разговора ми и отново да заспи ( не беше лесна задача и тя не се справи блестящо). Леглата ни бяха така сложени, че спяхме глава до глава.
Беше моя приятелка. Имаше проблеми с гаджето, който за мен беше жена и то в перманентен цикъл. Както винаги той много се филмираше и правеше големи драми. Дълго време говорихме. За 13-те си години сестра ми беше изключително съобразителна - излезна от стаята и започна да се оправя за ставане и да минава по трасето, както ние му казваме и ме остави да си говоря спокойно.
В последно време непрекъснато общувах с момичета ... иронията е, че аз самият си нямах гадже в момента. Мислех си, че ги разбирам и знам повече за женската психика и анатомия от колкото за мъжката. Тъй като баща ми винаги беше на работа и имаше дни, през които не се прибираше, а в крайна сметка ни и напусна. Непрекъснато обяснявах на майка ми и сестра ми как ги разбирам и т.н.
Един ден след поредното ми обяснение майка ми просто ми каза: "Мисли каквото желаеш, но знай, че никога няма да навлезеш толкова дълбоко в едно женско сърце, колкото си мислиш, че би могъл."
От тогава вече не съм на същото мнение за женското мислене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар