Лежиш в леглото в 2:48, чудейки се кога ще заспиш. Чуваш брат ти да псува на висок глас от кухнята, играейки поредната игра на League of Legends. Мислиш си дали той не е причината за безсънието ти последните няколко седмици, дали причината е в лятната жега или просто ставането в 15:30 нe помага за ранното заспиване вечер. Сещаш се за легендата, която гласи, че ако не можеш да заспиш, значи си буден в съня на някой друг. Това те подсеща за твоят някой - човекът, когото обичаш. Дали той не те сънува и какво изобщо прави в момента. Дали пък не е буден, мислейки за теб или разцъквайки някоя компютърна игра, а защо не и сваляйки някоя мацка във фейсбук. Защо изобщо мислиш за него, като знаеш, че той не го прави, а вместо това не се опиташ да заспиш. Отговори си на въпроса още, когато се сети за него: "твоят някой - човекът, когото обичаш".
В 3:05 седиш надвесен над телефона, пишейки поредния блог, притеснявайки се майка ти да не се събуди, да реши да дойде да те провери и да те завари в това положение.В 3:09 усещаш, че косата ти ти запарва на врата и я вдигаш на висок небрежен кок. На следващия ден, когато я пуснеш, тя ще бъде толкова бухнала и смешна, че ще те е срам да излезеш навън така и отново ще я вържеш.
В 3:12 продължаваш да пишеш за него, знаейки, че едва ли той някога ще го направи. Всичко, което правиш те навежда на мисълта за него: "Дали той ще те хареса така?", "Дали той прави подобни неща?" или "Какво прави в момента?". А той даже не се сеща, че съществуваш, докато не те види на улицата или в училище.
В 3:16 вече ръцете те болят от държането на телефона, а очите ти са изтощени от ярката светлина на устройството в ръцете ти сред тъмнината в стаята. Предполагаш, че това ще помогне да заспиш. Изключваш телефона и заспиваш.
На следващия ден осъзнаваш, че проблема е в късното ставане и няма никаква легенда, но ти все пак продължаваш да ставаш по същото време и да мислиш за него.
В 3:05 седиш надвесен над телефона, пишейки поредния блог, притеснявайки се майка ти да не се събуди, да реши да дойде да те провери и да те завари в това положение.В 3:09 усещаш, че косата ти ти запарва на врата и я вдигаш на висок небрежен кок. На следващия ден, когато я пуснеш, тя ще бъде толкова бухнала и смешна, че ще те е срам да излезеш навън така и отново ще я вържеш.
В 3:12 продължаваш да пишеш за него, знаейки, че едва ли той някога ще го направи. Всичко, което правиш те навежда на мисълта за него: "Дали той ще те хареса така?", "Дали той прави подобни неща?" или "Какво прави в момента?". А той даже не се сеща, че съществуваш, докато не те види на улицата или в училище.
В 3:16 вече ръцете те болят от държането на телефона, а очите ти са изтощени от ярката светлина на устройството в ръцете ти сред тъмнината в стаята. Предполагаш, че това ще помогне да заспиш. Изключваш телефона и заспиваш.
На следващия ден осъзнаваш, че проблема е в късното ставане и няма никаква легенда, но ти все пак продължаваш да ставаш по същото време и да мислиш за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар